Духовните темели на читалището можем да търсим в далечната 1847 година. Тогава тревненци създават своето първо културно средище – книгохранителницата. За нея се отделя най-хубавата стая в Школото, която наричат „Общата стая”. В продължение на десетилетия тя е главен център на духовния живот в Трявна.
Пръв тревненският търговец и родолюбец Никифор Даскалов донася за общо ползване подарените от вуйчо си Васил Априлов (1789 – 1847) 115 тома книги. Този дарителски жест е последван и от други тревненци.
От новата съкровищница те черпят просвета и култура, четат Царственика и новите газети, спорят по най-парливите въпроси. На 19.XII.1847 г. приемат закон за ползване на книжовното имущество, който гласи:
“Полагася закон каквото щото се намирват в книгохранителницата на училището купени, или от друго място дошли, щото ще са напишат сяка поименно на тази кондика и нема никой власт да земи книга да я снема от стълбата надолу и да я занисе на къщата си да чите…”.
В този закон се крие идеята за книжовното огнище, което да пръска просвета сред населението. В дейността на първите възрожденски даскали и просветители, в духа на атмосферата на „Общата стая” виждаме първообраза на тревненското читалище. Добрата организация на книгохранителницата и редът за ползване на книжното богатство я превръщат в център за духовно израстване на тревненци.
На 11.XI.1871 г. в дома на учителя Христо Даскалов (1843 – 1917) местните родолюбци вземат решение да се основе читалище в Трявна.
Първите, които запалват искрата са Васил Левски и Ангел Кънчев. Идеята на двамата апостоли е посрещната с ентусиазъм и десет дни по-късно, на празника Въведение Богородично се свиква Учредителното събрание и се открива подписка за набиране на членове. Сред първите са местните революционни дейци и бъдещи участници в Априлското въстание. Определена е комисия, която да изработи читалищния устав. В нея влизат Иван Славейков, Кънчо Кесаров, Илия Шиваров, Тотю Икономов и Христо Даскалов. На 6.XII. 1871 г. тревненци откриват своето читалище, което наричат „Трудолюбие”. Уставът е изпратен на П. Р. Славейков в Цариград, който го отпечатва в печатницата на в. „Македония” и изпраща в дар 500 екземпляра.
На страниците на вестника (бр. 52 от 28.XII.1871 г.) се появява първото официално съобщение за новоучреденото читалище в Трявна.
На 1 януари 1872 година е избрано първото настоятелство с председател Иван Славейков. Така, узаконено със собствено ръководство, читалище „Трудолюбие” развива богата народополезна дейност.
През 1971 година читалището е преименувано на името на Пенчо Славейков.
ИСТОРИЧЕСКА ХРОНИКА
19 декември 1847 г. – Открита е читалня в „Общата стая” към Школото. Съставен закон и списък на книгите.
6 декември 1871 г. – По поръчение на Васил Левски и Ангел Кънчев е основано читалище „Трудолюбие”. Приет е Устав. За председател е избран Иван Славейков.
1888 г. – Основана е Обща библиотека „Познай себе си!”.
9 март 1894 г. – Образувано е дружество „Развитие” с устав и цели на читалище.
3 юли 1894 г. – Основано е дружество „Братство”.
5 октомври 1897 г. – Читалището възобновява дейността си под името „Напредък”.
26 октомври 1897 г. – Читалище „Трудолюбие”, Обща библиотека „Познай себе си!”, дружествата „Развитие” и „Братство” се сливат и образуват читалище „Напредък”.
1897 г. – Образуван е първият оркестър.
1925 г. – Основана е духова музика „Арфа”.
1937 г. – Сформиран е джаз оркестър към Духовата музика.
февруари 1945 г. – Основан е градски театър към читалище „Напредък”.
1951 г. – Читалището се преименува в Народно читалище „Васил Коларов”.
1953 г. – Основан е Литературен кръжок.
1954 г. – Основана е Детска музикална школа.
1955 г. – Основана е танцова трупа и битов оркестър.
27 юни 1956 г. – Основана е естрадно-сатирична трупа.
1963 г. – Основана е Детска балетна школа.
21 май 1966 г. – Присъден орден „Кирил и Методий”, ІІ степен.
8 август 1968 г. – Читалището се преименува на читалище „Пенчо Славейков”.
27 юни 1969 г. – Създава се кино-фото клуб.
19 май 1971 г. – Присъден орден „Кирил и Методий”, І степен.
28 юли 1971 г. – Открит е новият читалищен дом „Пенчо Славейков” (Из архива на Кънчо Пенчев)